Явор Дачков разговаря с Петър Николов, депутат от ГЕРБ. Акценти

Петър Николов пред Гласове: Борисов ще реши колко дълъг ще е животът на правителството. Кандидатурата на Терзиев е крах за десния избирател

Явор Дачков беседва с Петър Николов, народен представител от ГЕРБ. Акценти от изявлението:

- Кабинетът ще съществува до тогава, до момента в който Борисов не се почувства задоволително мощен, с цел да вземе цялата власт още веднъж. Само той може да го смъкна и единствено той държи тайминга за това, тъй като в случай че ПП-ДБ фактически опитат да се самосвалят, както по едно време твърдяха, ще се самоликвидират. Най-смешното е, че Борисов очевидно търсеше таман тази формула – да държи ориста на държавното управление без обаче да носи отговорност за съответните му управнически решения. Затова и не беше убеден дали желае да завоюва последните парламентарни избори или да остане втори. В нелепостта си обаче и макар изборния резултат, Политическа партия му подариха най-големия подарък, който можеха да създадат.

- Пътят към ада е застлан с положителни планове. А пъкълът в тази ситуация е тоталния провал на всяка дясна и антикомунистическа рекламация с издигането на Васил Терзиев за кмет на София, потомък на тежка ДС-фамилия и милионер, чийто първи милион (както се оказа) е извоюван посредством таман на мрежите на въпросната репресивна машина.

- Борисов постоянно е имал една максима в политиката и тя в никакъв случай не му е изневерявала. Когато търси да подчини някого, той му дава не просто заслуженото, а всичко мечтано и още, и още... Вижда го, какво желае и го пита: „ Добре, а искаш ли това двойно? А искаш ли го тройно? “ Политическа партия желаеха държавно управление с техния мандат и Борисов ненадейно им сподели: „ Давайте! Искате ли и министър председател? Давайте! Искате ли другите партии да нямат хора в кабинета, а Вие да имате политически назначения? Давайте! Искате ли Асен Василев да е министър? Давайте! Давайте! Давайте! “ Същото направи и с Христо Иванов, който искаше правосъдна промяна. Борисов го попита: „ Искаш ли правосъдна промяна? Давай! Искаш ли механизъм за надзор на основния прокурор? Давай! А искаш ли да махнем основния прокурор? Давай! А конституционна промяна? Давай! “ И още, и още... Той даде на всички това, което пожелаха, а в подмяна изиска нещо напълно дребно – светът да види, кой в действителност раздава порциите. Кой дава власт, кой дава правосъдна промяна. И светът видя. Така властта напусна президентството, само че вместо в Министерски съвет пристигна в Народното събрание и се разположи на първия ред вдясно.

- Имайте поради, че Борисов има мощни съдружници в това отношение. Движение за права и свободи е партия с голямо парламентарно въздействие, само че заради публичната стигма, е обречена да стои отвън изпълнителната власт. " Възраждане " също има огромно наличие в Народното събрание, само че заради геополитически аргументи също е обречена да седи единствено в законодателния орган. Най-накрая, Демократична България по ред аргументи не се усеща комфортно в държавното управление и избира пленарната зала. ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Възраждане " и Демократична България – това е структурата на новата политическа система и в нейния център стои Бойко Борисов.

Следвайте " Гласове " в Телеграм

- Как ще коментирате кандидатурите на Васил Терзиев за кмет на София и на Борис Бонев за началник на СОС, които издигнаха ППДБ?

- Това е законосъобразен резултат от превръщането на партиите от така наречен достоверна десница в прогресивни ляво-либерални политически сили, нещо за което с още няколко анализатори предизвестяваме от години. Всичко стартира още с избора на Радан Кънев за водач на ДСБ и след това основаването на " Да, България " и коалирането посред им. Последва отвод на двете партии от базови десни полезности, като християнското семейство, национализъм и прочие, както и поддръжка за прогресистки придвижвания като гей-парада, бежанците, Black Lives Matter, идеологическата цензура в медиите и изкуствата, енвиронментализма и други Това по натурален метод докара гласоподавателите им до идентифициране с леви международни водачи като Трюдо и Макрон и позиционирането им против на процедура всички емблематични десни политици – Тръмп, Орбан, Борис Джонсън, Качински, Мелони и прочие Демократична България изостави и партньорството с партиите от ЕНП (ГЕРБ и СДС) и ги замести с други политически сили, които на европейската сцена се декларират като леви, демократични и зелени, нещо което неизбежно докара до появяването на леви радикалисти като Клеър Дейли на партийните им събития...

Разбира се, смяната на концепциите, неизбежно води и до смяна на политическите решения. Така в кръстоносния си поход против ГЕРБ на последните локални избори в София, Демократична България откри съдружник в Българска социалистическа партия и Мая Манолова, гласоподава всеобщо за нея на балотажа и получи поддръжка за районните си кметове от столетницата. Впоследствие при митингите си против Борисов, Демократична България застана един до друг с Мая Манолова, Татяна Дончева, Корнелия Нинова, Румен Петков и прочие, манифестирайки дружно с тях и деятелите на Antifa по софийските улици. Демократична България поддържа и вдигнатия пестник на Румен Радев, поради което саботира акцията на личния си претендент за президент Лозан Панов и след това всеобщо гласоподава за Радев на балотажа. Най-накрая, Демократична България направи и невъзможното – коалиция с Българска социалистическа партия, вкарвайки Корнелия Нинова в държавното управление и приемайки “експертизата ” на алените гурута Румен Гечев, Вигенин и други

Разбира се, всеки от тези тежки исторически взаимни отстъпки е имал някакво политическо съображение, изглеждал е “по-малкото зло ” и единствено моментно отклоняване от един кардинален и пореден път, в името на реализиране на някаква тактически значима цел и положително желание. Пътят към пъкъла обаче е застлан с положителни планове. А пъкълът в тази ситуация е тоталния провал на всяка дясна и антикомунистическа рекламация с издигането на Васил Терзиев за кмет на София, потомък на тежка ДС-фамилия и милионер, чийто първи милион (както се оказа) е извоюван посредством таман на мрежите на въпросната репресивна машина.

- Предизвестен ли е резултатът от изборите в столицата след 18-годишното ръководство на ГЕРБ?

- Беше предупреден. Допреди седмица, на база на резултатите от последните парламентарни избори изглеждаше, че претендентът на ПП-ДБ ще завоюва още на първи тур. Издигането на кандидатурата на Терзиев обаче, сякаш връща интригата. Вече няма по какъв начин да се мине без балотаж, а на балотажа ще сработи формулата „ всички против ПП-ДБ “. И е доста евентуално това да се окаже задоволително за огромна изненада.

- Това е малко неочакван извод, тъй като множеството наблюдаващи чакаха на балотажите формулата да бъде „ всички против ГЕРБ “...

- Беше по този начин, към този момент не е. След съставянето на държавното управление Денков-Габриел с ГЕРБ, след вкарването на Движение за права и свободи и Пеевски в конституционния спор от Христо Иванов и след издигането на кандидатурата на Терзиев, обстановката е изцяло друга. Ще има балотаж и резултатът от него ще е с фотофиниш. Разбира се, много зависи и от това, ще откри ли ГЕРБ подобаващия претендент за поста, тъй като кметските избори са на първо място мажоритарни.

- Какви са прогнозите Ви за локалните избори като цяло и представянето на ГЕРБ-СДС в огромните градове?

- Вижте, в българската политика сега има две устойчиви разделения. Първият е световен и той сблъсква консервативното с демократичното, реакционното с прогресивното, виждаме го на всички места по света, във всяка една обстановка. Вторият обаче, характерно български политически разлом е геополитически и цивилизационен и той сблъсква проевропейските с проруските политически сили. Цялата тази усложнена картина води до поява на качествено нова политическа настройка, при която в България наместо два, към този момент имаме три политически полюса. Първият полюс, в който са Политическа партия и ДБ е демократичен и по едно и също време с това прозападен. Вторият полюс, в който се намират Възраждане и Българска социалистическа партия е консервативен и проруски. А третият и максимален от електорална позиция полюс, е по едно и също време закостенял и проевропейски. Образно казано, там са тези българи, които нито желаят да си сменят пола, нито да напущат Европейския съюз и да вървят в Евразия. В този полюс са ситуирани ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.

Защо Ви споделям всичко това... с цел да видите обстановката с възможните балотажи. ГЕРБ-СДС има минимум общо кратно, както с ПП-ДБ, това е европеизмът, по този начин и с Възраждане – това е консерватизмът. Затова в случай че е на балотаж, а ГЕРБ-СДС сигурно ще стига до балотажи на всички места, претендентът на обединението ще има мост, по който да притегли гласоподаватели от отпадналия трети състезател. " Възраждане " обаче няма да може да разчита на гласове от ППДБ, а и ППДБ няма да може да разчита на гласове от " Възраждане ". Добавете към това и оформящото се стратегическо партньорство на ГЕРБ-СДС с Движение за права и свободи и ще видите, че ще е извънредно мъчно техен претендент да загуби балотаж. Затова прогнозата ми е, че обратно на упованията от последните години, вечерта след втория тур картата ще е оцветена напълно в синьо. ГЕРБ-СДС ще реализира доста по-убедителен триумф, в сравнение с последните локални избори, с всички произлизащи от това последици.

− Измамихте ли гласоподавателите си, сключвайки този самобитен съюз с ПП-ДБ, в случай че използваме думите на президента Радев при избора на новия кабинет?

- Не. През последната година Бойко Борисов несъмнено хиляда пъти е повторил, че ГЕРБ ще направи всички вероятни взаимни отстъпки, единствено и единствено да има постоянно държавно управление. И, че единствената групировка, с която ще се търси партньорство ще е ПП-ДБ. Човек би трябвало в действителност да е бил ням, с цел да каже най-после на всичко това, че е измамен. Що се отнася до гласоподавателите на ПП-ДБ, да, те бяха излъгани и това ясно се вижда в електоралния им спад след съставянето на кабинета. Те заплатиха и занапред ще заплащат политическа цена поради клетвите си, че в никакъв случай няма да се коалират с Борисов, с ГЕРБ-СДС, а и с Движение за права и свободи. Но това би трябвало да е за урок на партиите отсега нататък. Рано или късно ще се научим, че лъжата през днешния ден в името на някакъв тактически триумф, коства прекомерно скъпо в стратегически проект на следващия ден.

- Обичайно, при всяко политическо съдействие се преценят плюсовете и минусите, възможните вреди и облаги за партиите. Какво съгласно Вас стимулира Бойко Борисов да съобщи властта на втората парламентарна мощ и какви ще са следствията за ГЕРБ?

- Борисов не е предал властта на втората парламентарна мощ, предал им е отговорността за държавното управление. Борисов реалокира или по-точно върна властта в Народното събрание. Отне я от Радев и я върна на Народното събрание, където би трябвало да е.

- И това идва малко ненадейно, тъй като в случай че има политик, който поредно е неглижирал Народното събрание през годините, това е точно Борисов. Как внезапно се трансформира в негов адепт?

- Е, доста е просто – Борисов неглижираше Народното събрание, когато не беше в него. Сега е в него и прави противоположното. Това в действителност е извънредно значим миг и по тази причина ми позволете да направя едно отклоняване и една прилика с римската история. През 1989 година българите прогониха нашия Тарквиний Горди и учредиха република. Център на тази република беше Народното събрание, съзнателно построен като най-мощната институция в България, единствената която въплъщава националния суверенитет. Тази система на парламентарна доминация функционираше сполучливо през 90-те години и през първото десетилетие на нашия век. През 2009 година обаче, с възхода на Борисов, тази система беше съществено изменена, въпреки формата ѝ да беше непокътната. На процедура Борисов направи това, което Август в миналото е направил с Римската република – убеди обществото, че Републиката има потребност от протектор и поръчител в негово лице, и че въпреки да открива de facto монархична власт, той ще резервира непокътната републиканската форма и надлежно опцията тя когато и да е да бъде реставрирана. Така построената през 90-те българска политическа система, навлезе в една амбивалентна обстановка, като паралелно до Парламента се откри мощната харизматична фигура на Борисов, като един тип настойник на парламентарната народна власт. Оттам в действителност, а не от задкулисието пристигна чувството на прогресивните сили за паралелната страна. Просто за един дълъг интервал от време, властта в парламентарната република не беше в Народното събрание, а в Борисов.

В Римската империя се е считало, че императорът не е монарх, тъй като той дължи властта си не на свещено наследено от предците му право, а на националната воля. Именно тя – националната воля, издига и поставя императора, което на процедура значи, че тази автократична система е институционално контролируема от една перманентна гражданска война. Борисов одобри тази логичност и по тази причина в никакъв случай не се е съпротивлявал на революционната буря. Нито през 2013 година, когато още при първия революционен полъх подаде оставка и отиде на нови избори, нито през 2020-2021 година, когато въпреки да завоюва изборите, отхвърли да поставя старания за кабинет и избра да излезе в съпротива.

- Какво стана по-късно, тъй като политиката не търпи вакуум...

- Ами стана това, че Борисов съблюдава своята част от сделката и сдаде властта на Народното събрание. Парламентът обаче беше прекомерно слаб с цел да отиграе ситуацията и по този начин властта отиде в президента Радев. Като някогашен боен, Радев органично не понася даже концепцията за народна власт и го показва още при първата си клетва, когато се обърна към депутатите с: „ Остава Ви още една седмица “. Вече повече от шест години, това враждебно отношение не просто не се разсейва, а се задълбочава, като кулминационната точка му беше демонстративното овакантяване на залата от президента по време на чуването на българския химн при избора на държавното управление на Денков.

Затова, когато Борисов напусна терена и непринудено мина в съпротива, Радев стартира да води война с Народното събрание, разбивайки всяко евентуално парламентарно болшинство и продуцирайки непрекъснато нови избори, които да удължават до безспир неговата изключителна служебна власт. И забележете, това не става по някакъв скришен и прикрит метод, а изцяло демонстративно като съветниците на Радев обикалят телевизионните студиа и приканват за разграждане на парламентарната и замяната ѝ с президентска република. Видяхме даже по какъв начин, давайки мандата за ръководство, Радев не се въздържа и непосредствено прикани той да не бъде осъществен.

- И въпреки всичко ГЕРБ осъществя този мандат, макар големите вреди за имиджа си, което това му нанесе.

- Щетите не са кой знае какъв брой огромни, най-малкото тъй като Борисов продължава да бъде политическият водач с най-високо публично доверие. Според мен инстинктът му подсказа, че към момента е прекомерно амортизиран, с цел да претендира за изпълнителната власт. Не, че не можеше да стане, само че щеше да е Пирова победа с бърз и предупреден край. Затова Борисов направи един изцяло непредвиден ход – влезе в Народното събрание. Много е смешна версията, че го е направил поради имунитета си – въпреки всичко приказваме за човек, който за 22 години в политиката е имал имунитет общо две. Борисов реши да влезе в Народното събрание, тъй като осъзна нещо доста просто, което обаче оставаше невидимо, таман заради своята нагледност. България е парламентарна република. Тя не се ръководи нито от президента, нито от министър-председателя, а точно от Народното събрание, или най-малко такава е била концепцията, залегнала в Конституцията. Влизайки там, той просто реалокира центъра на взимане на решения в пленарната зала и по тази причина не му пукаше изключително, че подарява кабинета на Политическа партия. Просто властта към този момент не е в държавното управление, а там, където е замислена да бъде.

- По силите ли е обаче това на един единствен човек и то на толкоз поляризираща фигура, каквато е тази на някогашния министър председател?

- Говоря с обстоятелства. Помислете, къде беше властта по времето на служебните кабинети... Беше ли в Стефан Янев? Или в Гълъб Донев? Или беше в президента Радев? Отговорът на този въпрос е явен – властта беше в президента, тъй като той беше назначил държавните управления и той когато и да е можеше да го смени. Е, сега кабинетът съществува само по волята на Борисов и във всеки миг, в който Борисов реши да го смъкна – това ще стане факт.

- Защо обаче другите в Народното събрание му го разрешават, тъй като Борисов не просто излезе от изолацията, само че и в действителност ръководи напълно Народното събрание чрез така наречен плаващи болшинства?

Имайте поради, че Борисов има мощни съдружници в това отношение. Движение за права и свободи е партия с голямо парламентарно въздействие, само че заради публичната стигма, е обречена да стои отвън изпълнителната власт. " Възраждане " също има огромно наличие в Народното събрание, само че заради геополитически аргументи също е обречена да седи единствено в законодателния орган. Най-накрая, Демократична България по ред аргументи не се усеща комфортно в държавното управление и избира пленарната зала. ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Възраждане " и Демократична България – това е структурата на новата политическа система и в нейния център стои Бойко Борисов.

- Няма ли обаче да се окаже доближаването с Борисов съдбовно за ПП-ДБ?

- Политическа партия са детска групировка, чиито водачи нямат интелектуалния потенциал да схванат какво се случва. Те по тази причина и се навиха да играят тази роля на пушечно месо във войната, тъй като нямаше кой различен да се навие. Прочее, като остана в Народното събрание, Кирил Петков, който в Политическа партия минава за неумен, направи по-мъдрия избор спрямо Асен Василев.

По-интересен е въпросът за Демократична България, тъй като това е политическа мощ с дълбоки корени, на процедура част от политическото завещание на Иван Костов. Още през цялото време, евентуално още от десанта на Росенец, Христо Иванов знаеше, че рано или късно ще заплати цената за заиграването си с картата анти-Борисов. Но се надяваше това да стане късно. Това, което обаче той по никакъв метод не можа да пресметне беше растежът на " Възраждане ", който направи невъзможна проевропейска управническа формула, изключваща ГЕРБ. Друго, което Демократична България не пресметна добре е, какъв брой рисков съдружник имат в лицето на Политическа партия, изцяло лишени от възприятие за самозапазване и заплашващи да повлекат съдружния си сътрудник в бездната. В тази обстановка за Демократична България не остава друга опция, с изключение на постепенно да се приплъзне към едно стратегическо партньорство с Борисов и Движение за права и свободи и те го вършат. Всичко друго би ги върнало в сектантския интервал, в който бяха преди 5-6 години.

В случая Христо иванов е късметлия, тъй като Демократична България са нужни на Бойко Борисов с цел да осъществя своя план за възобновяване на престижа и властта на Народното събрание. Разбира се, цялата хореография се прави върху доста тъничък лед и даже едно неверно придвижване може да го пропука.

- Бойко Борисов съобщи, че никой не има вяра, че ще се стигне до ротация. Предизвестен ли е неуспехът на кабинета “Денков ”?

- Говорихте доста за отнемането на властта на президента и преместването ѝ в Парламента. Това няма ли в последна сметка да изправи Борисов против Радев?

- Вероятно не, тъй като и двамата имат обеца на ухото от предходния им парещ спор, само че сигурно ще има напрежение с новото болшинство. И от тази позиция, позиционизирането на Борисов в Народното събрание е преференциално, тъй като ще го държи на завет, когато Радев стартира война с кабинета. А тази война е неизбежна, защото приемайки директния избор на президент, българската конституция е заложила систематичен спор сред ламтящия за власт и легитимиран през общи избори президент, и законната власт на премиера, която идва по волята на Народното събрание. Това се е слувало постоянно. Желев против Филип Димитров и против Жан Виденов, Стоянов против Костов, Първанов против Станишев, Плевнелиев против Орешарски, Радев против Борисов и против Кирил Петков.

- В подобен случай, може ли да се стигне до импийчмънт?

- Не. Казах Ви, Борисов подчинява съперниците си, не като им взима, а като им дава. Радев желае да е президент – ето, Борисов няма да му провежда импийчмънт и Радев ще бъде президент. Въпреки, че в Народното събрание елементарно може да се откри болшинство за такава процедура, на Борисов му е надалеч по-изгодно да държи Радев в президенството, в сравнение с да го допусне на своя терен и по тази причина демонстрира това милосърдие. Преди той споделяше: „ Ето, Радев е президент, а аз съм елементарен министър председател. “ Сега споделя: „ Ето, Радев е президент, а аз съм елементарен народен представител “. Целият свят обаче вижда, че властта към този момент не е у Радев, а е у Борисов. Затова и за Борисов е ОК тематиката за импийчмънт да стои, само че до такава процедура в никакъв случай да не се стига. Защото по този начин, президентът внезапно става президент не по своя воля, а по волята на индивида от Банкя. Посланието е следното – в България има Народно заседание, Президент, Министерски съвет и прочие, а има и власт. Властта е там, където е Бойко. Ако Бойко реши да стане митрополит, властта ще се реалокира в Светия синод. Това впрочем ясно пролича и при проблема с махането на Гешев... президентът се поколеба чия страна да заеме, само че в последна сметка капитулира.

- На какво се дължи смяната на позицията на ГЕРБ във връзка с Иван Гешев и по какъв начин се вписва в цялостната политическа картина?

- Ами част е от цялото това прегрупиране, за което приказвам. Гешев в действителност стана ненапълно косвена жертва на построяването на новата политическа констелация. Беше обречен и вграден в основите ѝ, по този начин да се каже. Тогава, когато този нов модел беше още в зародиш, Борисов имаше потребност да показва къде е властта и по тази причина се насочи против видимо най-силната фигура на шахматната дъска – тази за която се смяташе, че над нея е единствено Господ (по Татарчев). И че е инструмент в ръцете на Господ (по Гешев). За да върне властта в ръцете си, Борисов реши да предизвика непосредствено тази, по този начин дарена с божествена власт, фигура и да я унищожи в жесток и зрелищен дуел. Защото не е изключително интелигентен, Гешев отговори по допустимо най-лошия метод – нападна целия парламент, наричайки го „ политически отпадък “ и по този начин самичък събра армията на Борисов. Това беше основен миг, в който партиите трябваше да заемат страна и всички като се изключи Българска социалистическа партия заеха страната на Народното събрание, ерго на Борисов. По този метод единствено с тази акция, Борисов завоюва доста победи: първо – победи Гешев, който от години си позволяваше да го рекетира, държеейки избрани каузи „ на трупчета “; второ – прелъсти ПП-ДБ, които имаха потребност от мотив, с цел да се впуснат в танц с него; трето – разчисти връзките си с Брюксел и Вашингтон, за които Гешев беше станал повече от нетърпим; четвърто – сътвори условия за закърпване на връзките си със мощни бизнес-фигури, с които Гешев го беше изпокарал; пето – разреши му да завоюва едно разпределяне на картите с Радев, което (както споделих по-горе) беше жизненоважно, с цел да се узакони новата структура.

- Какви ще са дейностите на Радев оттук насетне?

- Радев към този момент е пленник на личната си преторианска армия. В продължение на две години, той вкара в политиката 20-ина министри, 50-60 заместник-министри, 30-ина регионални шефове, 60 заместител регионални шефове, шефове на организации и всевъзможни други началници... Броите ли? Това са 150-200 души, които са подушили аромата на властта и таман, когато им се е усладила, са били изхвърлени от нея. Всички тези хора, в този момент обикалят към Радев и му изясняват какъв брой е значимо да направи политически план.

- Може ли подобен президентски план да бъде сполучлив, още повече в случай че се прави в навечерието на локалните избори?

- На места, може би. Като цяло обаче ще крушира. По места властта е в ГЕРБ и кметовете на ГЕРБ са уязвими, тъй като са изтощени от дългото ръководство. На Борисов му би трябвало мотив сътрудниците му в Народното събрание – помните ги нали – Движение за права и свободи, " Възраждане " и Демократична България, да го поддържат. Трябва причина, която да катализира поддръжката, за която приказвах нагоре, поддръжката за ГЕРБ на балотажа от третия, изнемощял полюс. И Радев ще даде тази причина. Битката на локалните избори евентуално ще приключи с победа на ГЕРБ, сложна и измъчена, само че повсеместна. Ако това се случи, Радев ще бъде смъртоносно ранен и ще мине в режим на доизкарване на мандата си. Прочее, по същия метод крушира и политическия план на Георги Първанов, единственият различен президент изкарал два мандата, който по средата на втория също реши да прави своя партия.

- Накрая един въпрос за конфликта на нашата цивилизация с изкуствения разсъдък. Питам Ви и като някогашен зам.- министър на образованието. Имате ли чувството, че хората към този момент загубихме борбата? Развитието на технологията изпревари фрапантно диалога за етичната, антропологичната и богословската страна на казуса, както и за нуждата от регламенти и надзор?

- Загубихме тази борба, да. Технологичният напредък става все по-бърз и все по-необратим и доста скоро светът ни няма да има нищо общо с това, в което сме привикнали да живеем от този момент, откогато съществува човешкият жанр. За страдание, човечеството постоянно е било омагьосвано от концепцията за напредък и рядко се е вслушвало в гласовете на скептиците, които базирайки се на опита от предишното са предупреждавали за всички закани от прекалено бързото развиване. Така ще е и в този момент, само че този път измененията ще бъдат толкоз големи, колкото в никакъв случай преди. И ще загубим свободата си, ще загубим солидарността между тях, а може би и душите си. Бог да ни е на помощ.